2.12.2012 г., 19:14 ч.

Есента си отива 

  Поезия » Друга
1359 2 9

А Есента полека си отива,

по-шарена от минали години.

И като дим цигарен се извива

над тъмните опушени комини.

 

И крачи много бавно, предпазливо,

надигнала поли от сухи листи.

Самотното небе е страшно сиво,

а вятърът с метла мъглите чисти.

 

Далечен мирис на невинни дюли

остава в старата ни селска къща...

С гласа на Есента говори. Чу ли?

Тъгата ù отново в нас се връща...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...
  1079  15 
Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...
  1002  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??