А Есента полека си отива,
по-шарена от минали години.
И като дим цигарен се извива
над тъмните опушени комини.
И крачи много бавно, предпазливо,
надигнала поли от сухи листи.
Самотното небе е страшно сиво,
а вятърът с метла мъглите чисти.
Далечен мирис на невинни дюли
остава в старата ни селска къща...
С гласа на Есента говори. Чу ли?
Тъгата ù отново в нас се връща...