И есента безкрайна в мен обгръща ме със длан студена, пред езеро от изсъхнали сълзи пада и последният повехнал лист.
Животът ми - неспирна лудост, свършил, преди дори да е започнал, сега затръшва в мен последен - и болката, и радостта,
и мъката, и вярата - да, и тя, и тя губи се в пресъхналите ми очи. Не искам да поглеждам теб - твоето сърце отдавна забравило е мен,
твоите ръце отдавна чужда плът докосват. Твоите очи отдавна в други болката изгарят. И ето - есента безкрайна в мен отново лист отронва и някак мътно и болно е в душата, в която вечно за тебе огън ще гори.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.