16.11.2009 г., 0:07 ч.

Ескиз 

  Поезия » Пейзажна
771 0 7
Рухва небето в изтръпнали клони –
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата,
давят последния цветен остатък.
Капки студени заплитат си мрежи.
... а под земята спи зрънце надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
: ??:??