Рухва небето в изтръпнали клони –
вятър разумните мисли изрони.
Пътят се губи в посърнала шума:
стъпките шепнат изсъхнали думи.
Празни контури витаят в мъглата,
давят последния цветен остатък.
Капки студени заплитат си мрежи.
... а под земята спи зрънце надежда.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
Благодаря!