Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
16.11.2009 г., 0:07 ч.

Ескиз 

  Поезия » Пейзажна
662 0 7

Рухва небето в изтръпнали клони –

вятър разумните мисли изрони.

Пътят се губи в посърнала шума:

стъпките шепнат изсъхнали думи.

Празни контури витаят в мъглата, 

давят последния цветен остатък.

Капки студени заплитат си мрежи.

 

... а под земята спи зрънце надежда.

 

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??