3.01.2021 г., 9:50 ч.
Ескиз на надеждата
ЕСКИЗ НА НАДЕЖДАТА
Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено,
рижо слънцето се мята,
още дъха на зелено
и е жилава тревата.
Облаци чергари просват
вън дъждовните си шатри
и в мъглите сивокоси
потушават всички факли.
Бяла пара в зимна утрин –
ледени среднощ изникват
остри драконови люспи
по гърба на планините.
И небето – кална локва,
вдън душата ми се вглежда.
Ала кътам в шепа топла
тайна пролетна надежда.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Люси
-
Хубаво!
-
Благодаря, Силве, тя, палитрата дава цвят в тоя живот, а иначе ще бъде много сиво
-
Много ми хареса
-
Еха! Минала си с цялата палитра! Прекрасно е!
-
Благодаря, Миночка, никога не съм обичала зимата
-
Благодаря, Руми, обичам цветовете
-
Благодаря, Жорж
-
Прекрасни метафори,аз също чакам пролетта, но ми хареса стихът ти!
-
Радвам се да те витя тук, Данда, честита нова година
-
Надеждата ни е в пролетта, но есента и зимата си имат собствена красота и ти си я описала прекрасно. Като картина е!
-
Благодаря, Юри
-
Финалът топли.
Поздравявам те. -
Благодаря ти, Скитнице, надеждата е по-силна от живота.
-
Много красив и образен пейзаж на надеждата. Поздравления, Валя!
-
Благодаря, Мария, нека има надежда.
-
Чудесно! 😊
-
Прекрасни картини в палитрата на стих, запазил в пазвата си - Надеждата!
Поздрав, Вал! -
Асен Разцветников предава своите идеи у дава възможност да бъдем по-добри и по-близо до природата. Уловена Надежда, Валя!
-
Да, Дени, така са, виждам ги тук от планината - замръква в пара от мъгли, на сутринта е покрита с драконова кожа
-
Бяла пара в зимна утрин –
ледени среднощ изникват
остри драконови люспи
по гърба на планините.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
вдън душата ми се вглежда"👏