И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща
в сол кристална и капка вода,
всеки опит да се убедя,
че домът непременно е къща,
сред стените ѝ, бялото драска
беззащитните мои очи.
Разум, враг мой, за миг замълчи,
превърни аргументите в ласка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация