ЕТЮД
Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан…
Залезът, с невиждащи от страст очи,
жадно затанцува със вълните,
кокетно заплете луната в косите си
и подари на нощта милиони звезди…
Земята, задъхана от полуделия ден,
потърси горещия дъх на южняка.
На морския бряг сто цигулки запяха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация