Етюд

1.05.2015 г., 19:36 ч.

Поезия » Философска

1009 1 19

На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали,
осъдено в ковчезите мълчат
са спомена за радостта измислена
на пролетнозасмяна плът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Етюд

Искате да прочетете повече?

Предложения