jenyivanova (Jasmin)
228 3427
6.10.2019 г., 10:26 ч.

Етюд за лавров венец 

  Поезия » Друга
872 7 10

Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото.
В простота си простенва сложното,
изтръгнеш ли из корен злото
Тогава дълго се прощаваш с тленното,
навярно ангелите в тебе плачат,
но не това е, всъщност, ценното.
Защото думите са с криви силуети,
а сенките на строфите зад тях се влачат
и стенат със очите на поети.
И някакси променя се сюжета –
със ласката до болка как да се свиква
или с маската красива на лъжеца...
Сценарият е сбъркан изначално –
животът ти предлага два венеца,

но само трънният е повод за начало.

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като се замисля... поводите за такъв стих могат да бъдат много. Всеки ден се сблъскваме с това...особено сега, в тази ситуация... Благодаря, Иване!
    ....
    Дени, прости, че чак сега виждам коментарът ти... Благодаря ти!
  • Много ми хареса, Жени! Не е леко човек да обхване в дълбочина идеята на творбата. В момента на вдъхновението, вселената се разтваря пред твореца, и му предоставя всичко от себе си, за да сътвори творба! От твореца се иска да запише изпратените му мисли, и ти си го направила по-най хубавия начин! Поздравления!
  • Жени, страхотно е.
  • Благодаря, Албенка... труден стих... и мъчителен
  • Много силнии прозрения си вложила тук, Жени! Размислих се...
  • Краси, благодаря ти от сърце!
  • И ето че променя се сюжета и ласката от болката се свива до маската красива на лъжеца...
    Пак го прочетох. Благодаря, Жени.
  • И ето че променя се сюжета,
    и ласката от болката се свиква
    до маската красива на лъжеца... така го разбрах...
    Много ми хареса твоя стих, Жени. Поздрави!
    "Праведникът не е без вина за деянията на злодея..."
  • За това съм сложила и контрастно заглавие, Младене! Благодаря за "Ангелите". Благодаря и за коментара. Труден стих е това, за прошката, която търсим вътре в нас и за изборите ни.
  • Замисли ме за "плача на ангелите в нас", Жени и ми припомни известната песен на E-type "Ангелите плачат":

    https://www.vbox7.com/play:2a0c5c3a

    която обожавам. Финалът ти е поанта, която не се забравя:

    "Сценарият е сбъркан изначално –
    животът ти предлага два венеца,
    но само трънният е повод за начало."

    Мъдрост и прозрение, но си зададох въпроса - колко измежду човеците са осъзнали тази велика истина? А и колко измежду осъзналите я биха я приели?! Поздравявам те за силното стихотворение. Стихотворение, което ни обогатява духовно!
Предложения
: ??:??