revlio (Тодор Иванов)
9 2
25.08.2013 г., 20:21 ч.

Еволюция 

  Поезия » Друга
931 0 3

Клетката, превърнала се в организъм.

Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.

Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.

 

Организъм, който физически е висш,

се оказва лицемерна твар,

с облик, който е духовно нисш.

 

В началото научи се желязо да кове,

но не успя съдбата си да ръководи

през всички тези векове.

Свободен да живее и избира,

а пред невидими граници се спира.

 

Притежаващ говор, зрение и слух,

но свикнал в живота си да бъде -

сляп, ням, та дори и глух.

Не желае да признае, че природата създала него

и повтаря си, че не е така.

Това е то - „човешкото ни его”.

 

Аз не съм различен и няма да живея век,

но откривам грешките на организъм,

наричащ себе си „човек”.

 

 

 

 

© Тодор Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??