Laska (Ласка Александрова)
854 13624
2.06.2009 г., 19:29 ч.

Езерна душа 

  Поезия » Друга
705 0 9

 

 

Над него

рой светулки

сред лунните коси танцуват,

приклекнал вятър на брега

шепота на малките вълнички слуша.

Езеро,

пленително спокойно,

тишина...

 

Но под кротките вълни

води разпенени

в скали невидими се блъскат,

с желание да ги прескочат

и разлеят яростта, таена в тях.

Стенат, глухо вият, тътнат...

да излязат как -

заклещени от стръмен бряг.

 

А на дъното, сред хлад и тъмнина,

напъпило е цвете -

с листчета крехки,

но силни като пукнала зора.

Ако с крайчеца на своите лъчи

успее слънцето да ги докосне,

от тичинки изящни би плиснал аромат -

бушуващи вълни да укроти.

 

Но слънцето е толкова далеч...

 

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??