Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана,
е само сянка с красива снага.
Там потъва на думите смисъла
и сълзите строят планина.
И натрупват се хиляди пластове,
и живеят със себе си в мир.
А аз пиша на новите листове
всеки ден, всеки ден до безспир...