"Фалшива цялост"
За мен си никой,
пропилян живот.
Без следи и без кръв,
празен поглед в тъмнината.
В купчината от лъжи -
не по-различен си и ти.
Без теб,
пак ще съществуват,
но без тях -
никой си!
Затворник на собствената злоба,
част от своите илюзии.
.. ..
Мразя те,
защото си просто
един от тях.
В различната гледна точка -
човек си без душа.
.. ..
Сега си сам,
във своя дом.
Звуците в главата не отекват,
все повече крещят.
Отделен от стадото
и сочен с пръст.
Мислиш, че това е краят
на жалкия ти живот.
Но все още дишаш,
все още крещиш,
все повече боли...
и нищо не е -
както преди!
© Пъсифериан Всички права запазени