Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба.
Безцветно се лутах сред общата драма,
в която лъжата, чрез робска хвалба,
със своята наглост, рушаща, е пряма.
Фалшиво е всичко, когато те няма,
и думи са само - надежда и вяра.
Без тебе - не може. От тъмната яма -
ти, обич вълшебна, душата изкара. ...