Фаталната жена

21.10.2011 г., 22:32 ч.

Поезия » Друга

699 0 2

На токчета или със спортно яке,

тя винаги е със ухаещи коси.

Идва бързо. Уверено прекрачва

това, което с твърдо "не" отричаш ти.

С едно движение на тъмни мигли

безсилен разума изтласква настрани.

И само с две очи умее да повдига

егото ти мъжко, по-тежко и от щит.

С мълчащи устни погледа владее

и във съня си подчинява всяка страст -

така, че сред косите ù да пееш,

да продължаваш да я галиш до несвяст.

Ала зад разтърсващия поглед тих,

най-плахо, крехко нейното сърце тупти.

Тя е нежна птица в полет саможив

и търси с друга птица волно да лети.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kataneca (Русин Катански)

2011-11-27T11:21:30+02:00

Сетих се за фразичка от текст на песента "Такава съм" на Светозара Славкова, която написах с Ралица Монева преди 12 години: "Искам аз да полетя на воля, на света..."
Geni-Liso (Гени)

2011-10-21T23:01:19+03:00

Браво!!!