Подземната река тече
със стъпки леки като балерина.
Не осъзнаваме какво влече.
Бедата е незрима.
Не подозираме кога и как
внезапно ще изтръгне коренища.
Ще ни покрие с лепкав мрак,
от страстите да не остане нищо.
Разруха, ярост, божи гняв.
Реката наноси влече.
Ще жаждаме с молитвен глас
вода от новото небе.
© Христина Комаревска Всички права запазени