***

6.10.2010 г., 17:03 ч.

Поезия » Друга

501 0 0

Оставаш спомен закърнял
някъде, някъде там
пропаднал, чезнещ в мрака,
недокоснат, изоставен и сам.
И падаш още по-надолу,
загубил смисъл и мечти.
Същността ти се разлага,
а теб дори не те боли.
Чувствата са за романтици,
онези заблудени хора,
реещи се като пойни птици
из илюзиите на кръгозора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения