Феникс

24.05.2008 г., 1:17 ч.

Поезия » Друга

730 0 3

ФЕНИКС

Запалвам бледата свещица

в опит феникса да възродя.

Слушала съм аз легенди

за живот след пепелта.

Тъмно е и се страхувам,

ала нещо ме крепи.

Двете огнени крила блещукат

смело в моите мечти.

Подът е студен и влажен,

демони подскачат в сивите стени.

Свещта ми гасне, и усещам...

Фениксът в агония пищи.

Но ето – огнено кълбо!

Две пламнали от страст очи.

Перо от кръв в ръцете ми оставя,

свещта на вярата в сърцето ми гори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.