29.10.2008 г., 8:04 ч.

Феникс 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
661 0 7
Захвърлих превръзките от стари рани
в ъгъла при спомените си събрани,
живели в мен през миналите дни,
донесли ми горчилка, болка и сълзи.
Преборих се с ненужната си слабост,
заключих и смирената покорност,
отхвърлих мислите неискани, безброй,
заливали душата ми като студен порой.
Намерих в себе си останала искра,
за да запали надеждата и радостта,
отдадох се на повика на бъдния си ден
и се събудих като феникс прероден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »