странница (Сеси)
200 7162
29.10.2008 г., 8:04 ч.

Феникс 

  Поезия » Друга
615 0 7

Захвърлих превръзките от стари рани

в ъгъла при спомените си събрани,

живели в мен през миналите дни,

донесли ми горчилка, болка и сълзи.

 

Преборих се с ненужната си слабост,

заключих и смирената покорност,

отхвърлих мислите неискани, безброй,

заливали душата ми като студен порой.

 

Намерих в себе си останала искра,

за да запали надеждата и радостта,                  

отдадох се на повика на бъдния си ден

и се събудих като феникс прероден.

 

И с нова вяра тръгнах смело в утринта,

сред страсти нови, тръпки, суета,

да срещна и да сбъдна своята мечта,

отдавна чакаща простор и светлина.

 

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нямам думи!поздрави
  • Благодаря ви!
  • Хареса ми! Поздравления!
  • "отдадох се на повика на бъдния си ден

    и се събудих като феникс прероден." - Чудесно е!
  • И с нова вяра тръгнах смело в утринта,
    сред страсти нови, тръпки, суета,
    да срещна и да сбъдна своята мечта,
    отдавна чакаща простор и светлина. -Нека вярата е винаги в теб, и мечтите да се сбъдват без отчет!!! Поздравления!

  • "Преборих се с ненужната си слабост,

    заключих и смирената покорност..."
    Поздрав за смелостта!
  • Това сякаш е писано за мен!ПОздравления-Ники!
Предложения
: ??:??