18.09.2016 г., 15:47 ч.

Феникс 

  Поезия » Друга
821 0 0

Земята цялата исках да бродя 
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат, 
и нека сезони безспирно се сменят,
а белите демони ме с милост душат, 
забравили кого трябва да бранят.
И тлея аз бавно в огън и жупел.
С последен пламък издигам крила
и пак съм цяла, окъпана в пепел, 
но в мен бели лястовици свиват гнезда.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??