ИнаКалина
523 11395
27.02.2019 г., 9:49 ч.  

Февруарска любов 

  Поезия
557 4 8

Спомен повика душата

изгрева слънчев подпрял,

в облачно злато пресмята

колко любов е събрал...

Мойта кокичена нежност

няма да никне сама,

смелата твоя копнежност

сгрява ме в тази тъма.

Искам да звъннем отново,

както преди в пролетта

с крехки камбанки, без слово 

с бяла невинност в страстта...

Утро припряно наднича

хруска от снежната гръд

скреж по земята се свлича, 

а любовта е на път...

Преспата малка обикна

с трепет източи снага

и до кокиче изникна,

друго кокиче в снега.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Христов, Благодаря Иван ... да, любовта, която всичко се надява и всичко претърпява и пак любов остава, не се сърди, разбира,приютява, не завижда, не дири своето...
  • Това стихотворение е полет то е нещо съвършено то е раждане и повик за ново начало. То е любов. До едно кокиче идва другото такова. Надежда , че не ще останем сами. Много чувства пораждат тези твой думи. Благодаря ти. Продължавай да пишеш. Вече си в историята на стихоплетството.
  • !!!(((
  • Георги, Гавраил, Иван, Вили, Мария....Благодаря ви за усмивката!...радвам се, че ви е харесало.
  • Нежни камбанки, кокиченца, белота...чиста и нежна любов!
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Чудесен финал!
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??