Февруарска зима
Навън пак снегът вали,
тихо, монотонно-безразлично
и вече чудя се дали,
зимата ще бъде докрая прозаична.
Не че досега тя в мене пориви запали,
не... няма го снега с едрите парцали,
застелил вред дворове и хора,
и вятърът засвирил, в комина без умора.
Просто кално, неуютно и сиво,
няма го и спомена..... за нещо красиво.
Дори и кафето странно горчи!?
Защо ли тъй строго ме гледат и твойте очи?
© Запрян Колев Всички права запазени