31.08.2010 г., 19:44 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
747 0 1
Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана
и тръгвам след пътници пак.
Защо във вагона те няма,
в купето се питам без глас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??