liusito
56 резултата
Всяка секунда с теб заспиваше под клепачите на времето.
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи. ...
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи. ...
1010
4
Границите падат,
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...
853
1
На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...
674
Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...
903
Намачкано време -
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува... ...
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува... ...
729
6
В зениците на суетата,
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна, ...
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна, ...
802
1
Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...
766
Няма време
Няма време за преструвки,
за дълго ухажване и плахи целувки.
Животът е въглен и тлее,
душата безлична копнее. ...
Няма време за преструвки,
за дълго ухажване и плахи целувки.
Животът е въглен и тлее,
душата безлична копнее. ...
689
Приличаш ми
Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата. ...
Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата. ...
735
Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...
674
Порочни минути,
прикрити в пазвата на
скучния делник.
Пестеливи думи -
крещят за още безвремие. ...
прикрити в пазвата на
скучния делник.
Пестеливи думи -
крещят за още безвремие. ...
1003
Релси звънят в покоя на съня ми.
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче. ...
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче. ...
785
1
Пътника забрави за своя път,
реката излезе от коритото си свято...
Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.
Очите не виждаха, въпреки че гледаха...
Истината беше заровена дълбоко... ...
реката излезе от коритото си свято...
Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.
Очите не виждаха, въпреки че гледаха...
Истината беше заровена дълбоко... ...
783
1
През празниците топли и човешки,
когато всеки сгушил се е в своя дом,
аз вдигам веждите си тежки
и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.
И образът ти светъл ме спохожда, ...
когато всеки сгушил се е в своя дом,
аз вдигам веждите си тежки
и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.
И образът ти светъл ме спохожда, ...
663
В златна кула злото заключи едно дете.
То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.
В ден, когато времето летеше,
в миг на слабост във света.
През прозорците от сълзи ...
То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.
В ден, когато времето летеше,
в миг на слабост във света.
През прозорците от сълзи ...
775
Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...
880
2
Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
1509
Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
837
2
Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
667
Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...
862
1
Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...
646
Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...
801
1
Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
1092
Кръстосан крак на котарак,
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани, ...
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани, ...
692
1
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
885
2
Искам да чувам
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...
2539
2
На път съм,
може би ще закъснея,
ще се отбия някъде по кривите пътечки,
на себе си навярно ще се смея,
че плаших се от бели мечки. ...
може би ще закъснея,
ще се отбия някъде по кривите пътечки,
на себе си навярно ще се смея,
че плаших се от бели мечки. ...
721
2
Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...
725
Задочно приятелство… на изпити подложено,
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано, ...
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано, ...
820
1
Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...
901
3
Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...
821
3
Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
766
В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...
819
2
Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана ...
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана ...
768
1
Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...
1163
3
Адам ли беше, или мъж?
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...
1065
1
Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
1200
2
Безвкусни дни с подправки от градушки -
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... ...
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... ...
824
Какво ни даде любовта ни -
освен сълзи и мъничко омраза?
Какво направих - да те имам,
от себе си да те запазя?
Подхвърляхме си нежност с думи ...
освен сълзи и мъничко омраза?
Какво направих - да те имам,
от себе си да те запазя?
Подхвърляхме си нежност с думи ...
790
1
Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...
875
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
