2.04.2015 г., 11:37 ч.

Философия на щастието 

  Поезия » Философска
465 0 4
Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота
и сътворявам върху честоти
илюзиите на времето и на материята,
на любовта събирайки крепежните детайли.
Превръщам колебанията в увереност,
пътувайки в безкрайна всеизмерност,
защото знам,че враговете ми са набедени.
Защото враговете са измислица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
: ??:??