Крехкото й тяло
облечено бе в черните им коси,
а те изпиваха пурпурната й кръв,
със жадните си очи...

Пристрастени бяха към нейните мъки,
да я гледат как страда, как кърви...
Плътта й чиста,
от позора измърсена, бе затънала в мъчителния Ад.
А в очите и четеше се измъчващият гняв...

С кръвта си изписваше техните имена...
А те обичаха я, но не знаеха това.
От ревност я разкъсаха, убиха я там...
Избягаха, разкъсвани от мръсната си съвест...
А той остана да поплаче до мъртвото и тяло... сам.