5.06.2010 г., 11:08 ч.

Фобос 

  Поезия » Друга
631 0 0

Оставаш сам,
чуваш ли,
оставаш сам и ужасен.
Викът засяда в гърлото ти,
а ти се чувстваш все по-плах и по-студен.
(Започваш да засипваш със обиди всичко живо покрай теб.
Но няма никой, няма и обиди,
тук си само ти,
можеш да обиждаш само тези четири стени...)
Страх те е, мълчиш, а искаш тъй от болката да закрещиш.
Сълзите те изгарят,
самотата ти тежи
и си толкова объркан и отчаян,
усещаш как сърцето ти гори...
Къде сгреши, какво направи,
изглежда просто се роди.
И със своето дихание попречи
на животите на толкова изгубени души.

© Еклектика Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??