Водата се стича на тънки алейки,
изчезва, изригва, потича във такт.
Създава феерия цветни копейки...
Създава. Изчезват. Изригва и пак!
На фона фонтанът е чудна картина.
Пленяващ със своя мозаечен хлад...
Рефрен на оркестър е люлка безспирна
и музика лъхва кат спомен навят...
Асфалтът посреща отвсякъде хора,
но бързо за сбогом помахва им той...
От пейките гледам безмълвно простора,
фонтан отброява минути в порой :)