Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само,
е идвал по поръчка фотограф.
В албума виж - с усмивка баба Дана
е в бяла рокля и воал с цветя.
До нея дядо - в стойка офицерска,
загледан в бъдното, в полуанфас.
Не знае още, че ще има щерка.
И нея „мама” ще наричам аз. ...