Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой:
Коварен удара е откъм гърба, прицелен още в чистото ти име,
болезнен – челния, със силата на влака.
Фронталният - в сърцето, непростим е,
да те предадат, докато имаш вяра, че е абсурд да го очакваш.
В изстиващ въглен се превръщаш, без време да оплакваш…
При все това, да можех, съдбата си не бих сменил-
каквато е, е моя идентичност. ...