Постоплѝ ме!
Простодушно изплитам лъжи
и разнищвам небето на май.
Вместо слънце, дъждът продължи
и далече е земният рай.
Пожалѝ ме!
Прегърни ме!
Уж вървя неотклонно напред,
а се връщам отново в страха
и светът ми – сълзичка от лед,
оцелява – далеч от смеха!
Нарани ме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация