Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено,
но светло бе за тях дори по тъмнина!
Усмивките им меки се къпеха в зелено,
изплували внезапно от градската снага.
Но тук сега се сливаха цветистите поляни,
в зората жълти нарциси им светеха красиво!
И сладки церевици под слънцето засмяни,
кат ивички от злато просветваха лениво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация