31.05.2007 г., 12:01 ч.

ГАРА 

  Поезия
715 0 11
Ти беше миг, преминал безвъзвратно
през душата ми като самотен влак.
Аз пък гара бях. Дали съм те очаквала,
прекрачил с гордост самотния ми праг?
И влюбих се. Така по детски, до полуда,
дори във вятъра, докоснал се до теб.
Обичах те такъв, неприличен, ала мъдър,
достоен да носи името Човек.
Но влакът отпътува и гарата самотна
изпраща с болка своя нежен миг.
И тъжно е. Поел е всеки по релсите в живота.
Дели ги много. Безкрайно много ги дели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??