Сиротни релси в своето очакване,
на нощен влак, преливащ от заблуди,
на совите вдовишкото оплакване
и аз и ти - на гарата за луди.
Със сълзи стеаринови семафора,
зеленото нанякъде прокуди.
И сандвичът за път е просто нафора,
причастие, а църквата - за луди.
Кръстосват криви пръсти нощем линийте,
стрелочник спи. Защо ли да се буди?
Избягвайте я! Няма как да минете,
за никъде е гарата за луди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация