Гарвани

Karpo (Пенчо Ралчев)
5 5

13.05.2011 г., 21:43 ч.

Поезия » Друга

657 0 3

Нощта - безумен космос без звезди.

Дъждът отдавна секна – не пращи.

И в този космос мокрите павета

на булеварда мокър ми сияят, светят,

като компас, по пътя за дома,

от едва процеждащата се Луна.

Градът е по-изгубен и от Атлантида.

Тъмно е, като че всички си отидоха.

Стадо гарвани.

Луната е пастир.

И само крачките си чувам как тактуват

в това безцелно и космическо пътуване.

Дори и гарванът на Едгар Алан По,

който ме следи от близкото дърво,

сега мълчи със своето стадо от събратя

и гледа как краката ми към ада крачат.

Отдавна Слънцето подпали ми крилата.

Луната скоро ще ми скрие и рогата.

Стадо гарвани.

Луната е пастир.

Аз моля Бога, който нося в себе си,

да махне от душата ми онези белези,

които ме превърнаха в това, което

желае да лети със гарваните към небето –

към космоса беззвезден. Като гарван,

който само себе си ще наранява.

В града съм – в тази пуста Атлантида,

и бавно чакам със смъртта да си отида.

Стадо гарвани.

Луната е пастир.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.