Когато до теб гарван долети
и тъжна песен ти заграчи,
на твоето рамо го покани
и тъжната песен ще ти разкаже.
Ти в черните очи го погледни,
усети как бавно те обгръща,
по ледените пера го погали
и виж как историята назад се връща.
Как момиче гарванът било
и искало със теб да бъде,
за теб сърце пазело едно,
но сърцето от мъка изстинало.
Обичало те то до смърт,
а ти сърцето ù разбил си,
обляно цялото в кръв
момичето намерил си.
Момичето превърнало се в гарван,
историята дошло да ти разкаже
и сълзите кървави да ти покаже.
Ще отлети гавранът с разбитото сърце,
но ще помни историята за това момче.