Лирически герой във филм любовен

мечтае за изящната любима,

поръсен щедро с дъжд отровен,

прокапал след отминалата зима.

Край него се мотае камериерката

и Пепеляшка рови въглени в камината,

но светлина прониква слабо в кантонерката,

очите гледат с погледи разминати.

И ето, изведнъж се случва чудото –

от облак бял с палитра от звънчета,

в каляска златна идва с темпо лудо,

очакваната с трепет Жулиета.

Звездите слизат с трясък от небето,

изригват пламъци, поток от лава,

героят крачи с щампа на сърцето,

огрян доволно с холивудска слава.

Тогава се изправя пред казиното,

с ръка разравя в купата с моментите,

и както случва се редовно в киното,

изтегля полунощен къс от лентата.

И динено търкулва се каляската,

конете литват в нощната феерия,

героят бърше на грима окраската,

в очакване да дойде втора серия.