Тъй далече си от мен сега
и нощите ми стават нереалност.
Душата ми- опушена луна,
а ежедневието ми е прощално!
Защо отиде в чуждата страна?
Аз станах птица без криле във полет,
и погледът ми среща все тъма,
живот- неразцъфтяна пролет.
И нека майчината ми сълза
те пази, закриля и топли.
Станах цигулка в нощта,
скрибуцаща песен, пропита със вопли! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация