Глас

22.04.2007 г., 23:38 ч.

Поезия

645 0 8

Глас
Телефонен звън отеква в мрака,
прекъсва се внезапно плач,
вдига тя слушалката и чака
да чуе там, в безкрая, глас.
Нещастна тя седи и хлипа,
изоставена е и самотна във нощта,
тя чака и стои до телефона,
тя живее единствено и само заради звъна.
С повторно „Ало"
нещастно моли се в тъма,
в стаята стои и се надява: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Глас

Искате да прочетете повече?

Предложения