... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от Господ Бог дори неприпознат,
отъждествен с лирически герои, но нямащ общо с тях на този свят,
живя в неприложимите си книги, но, всъщност, за какво из тях живя,
солист във хор от смахнати авлиги, ти пя дори в замръзнали нивя! –
защо е глас, щом не лети с години? – и не заглъхва сетне с векове,
живей, Поете! – в твоите руини светът за песен живите зове.
© Валери Станков Всички права запазени
Прекрасно!