ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
4.02.2011 г., 0:20 ч.

Главоблъски 

  Поезия » Друга
768 0 22

Усмихнат, луненият вис

се запрепъва  в звездни птици,

изкарват го на нощен  бис

галактики – вековни жрици...

Флиртува Слънцето без срам

(и свети на едни комети),

любов  въздиша в древен храм,

непипната от куп аскети.

Във мисли нощни – грях коси

комшийска нива и вършее,

а рутината тримерù

и късни гларуси лелèе...

Простенват сънища на глас

и бъркат имена във страсти,

Бербатов дава мачкан пас,

а Руни вкарва в женски храсти.

Поет римува до забрава

поема пивка сред омая,

художник в краските лудува

и с ябълки  рисува Рая…

Рибар се влюби в хищна щука

и плувката му се удави,

две баби завъртяха клюка -

кючек на филм се понаправи…

Жадуван сблъсък се пробуди

и лудна във вечерно шоу,

любов омразата прокуди

със блусове на Rainbow.

Навиха на фандък мераци

тинейджърите–фейсбукари

и интернетни криви раци

за мацки -  станаха омари…

 

Безкрай смали се – миг си спретна

и слепна зажаднели устни,

една любов на гръб се метна

и полудя от тръпки вкусни...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??