elizabeth92 (Елизабет Николова)
26 53
21.02.2009 г., 14:54 ч.

Гледам през прозореца... 

  Поезия
1426 0 3

Гледам през прозореца


Гледам тихо през прозореца студен
как вилнее тихо вятърът студен.
Сърцето, треперещо от студ...
моли то да се върнeш пак при мен.

Гледам тихо през прозореца студен,
как виелици бушуват...
В сърцето ми гори пламъче с надежда...
Че пак при тебе ще се сгуша.

Гледам тихо през прозореца студен...
как снежинките се реят...
А моето сърце  крещи, за тебе плаче,
за тебе то изгаря.

© Елизабет Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От болката се раждат най-искрените и красиви неща, но трябва и много, много работа... продължавай да пишеш, да работиш...
  • обичай ...това е най .върховното чувство ...все едно колко боли...ВИлИ
  • Гледам как снежинките се реят,
    а сърцето ми се свива.
    Изгарям от любов и те зова,
    че без теб е пуст света.
    Поздрави!Продължавай да четеш и пишеш стихове. Постепенно ще натрупаш опит и като влагаш чувства и ти ще напишеш хубави стихове.
Предложения
: ??:??