На Музата ми
Гледам те
и душата си изпирам
от всички досегашни грехове,
през годините, които съм събирал,
с надежда да открия това лице.
Лицето ти,
насън изографисвана картина
всяка нощ в най-високото небе,
там където синьото в черно се прелива -
убежище на всички богове!
Гледам те,
смаян, сърце си аз пречиствам
и унесен от люлчина приспивна песен
в очи си те притварям - да си близо
до едни тъй искащи зеници на дете ...
© Валентин Василев Всички права запазени