На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка
на мама Лисичка.
Погледнали се закачливо
и запитали звънливо
в един глас:
Какво ново у вас?
Ех, че весело, прихнали завчас!
Двете глезени дечица,
на мама Лисица
и на мама Прасенце,
веселото детенце
толкова силно се смеели,
че даже птичките не пеели.
Подгонили се
по горската полянка.
Вдигали врява
и олелия голяма...
Стигнал шума до баба Мецана.
Тя на портата си тупала юргана.
Оставила работата си веднага
и към горската поляна
бързо тя забягала...
Там видяла Глезан и Глезанка
да се гонят и смеят с глас.
-Вие защо вдигате такава врява?
Попитала ги тя веднага.
Не знаете ли, че е есен
и започвам своя сън чудесен,
ами ако бях заспала,
а вие ме събудите,
знаете ли колко
щяхте да се трудите
за наказание, че ме будите?
-Ех, бабо Мецо, извинявай,
не искахме да те събудим.
Нито да ти пречим,
но какво да сторим,
като всяка клечка
на горската пътечка
се превръща в играчка
и причина за закачки?
Ето, смеем се сега,
защото казахме във глас
Какво ново у вас?
Сякаш сме се наговорили,
сякаш сме едно дете,
а не две, на мама Прасе
и на мама Лисичка...
Засмя се и баба Мецанка.
Спомни си, че и тя
беше някога малка
и на мама Меца
беше Глезанка,
дето се смееше и на пръст,
показан й от татко Мечок...
-Хайде, бягайте, играйте,
но не вдигайте врява голяма,
че се връщам в своята хралупа
да поспя, че сняг скоро ще трупа!
Виелици ще вият,
всички вкъщи ще се крият...
Тогава и вие, дечица,
ще стоите на топло
в своите домове
и ще очаквате хубаво време.
Да излезете навън и
да тичате, скачате, пеете,
защото когато си дете
е широко в твоето сърце!
© Людмила Данова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: