23.06.2019 г., 10:18 ч.
Глухарчето, което беше свещ
Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота.
На връхчето на приливна вълна
сърфира радостта ми от живота.
Побирам те в усмивка и сълза.
Сълзата няма нищо да удави,
ще бъде огледало без вина,
защото с теб успяхме да забравим
с какво сме се ранили и кога.
И потно е от страстите стъклото
с молитвата ми, казана без глас.
Не стреляй в огледалото защото,
улучиш ли се - мъртвата съм аз.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Няма да стрелям!
Твърде заета заета съм с моето огледало! А твоето е завладяващо представено! -
Омагъосваш, Райне!
-
Не знам как го правиш, Райне, но с думите си винаги въздействаш много силно! Много искрен поздрав от мен!
-
Райне, отново съм впечатлена. Всяка една дума е на точното си място и толкова ме радва, много ме радва...Голяма радост на душата ми доставя всяко едно твое творение. Обожавам една дума в българския език и тя е "огледало"...Казвам го, защото видях замисъла на тази дума и в твоята творба, така както я виждам и усещам и аз... Прегръщам те и се радвам, че те открих...
-
Всичките ви коментари са ми скъпи. Изпитвам възхищение към способността на Надето да обобщи праволиейно и в цялост идея и внушение. Тя това го може и в творбите си, но тук, за мен... думите й бяха много важни. Пак ви благодаря!
-
Добро утро, приятели... Благодаря за вниманието. Аз дори не го заслужавам. Исках да ви кажа, че схващането ми за таланта се изрзява в това, че нямаме право да се бием в гърдите с дар от Господ... Да имаш талант да изразиш чувство или идея е негова заслугата и ако той те е създал така, значи е заради нещо. Всички ние сме различни, но преживяваме сходни неща и там са пресечните точки на емоциите, разбира се зависят от търсенето ни, от цялостната ни личност и ценностна система...
Кой както си ги разбира нещата, кой както си ги желае да бъде волята му... Но талантът е дар, а самочувствието му е лош съветник.
Желая на всички да се чувстват пълноценно с дарбите си! -
"Не стреляй в огледалото, защото,
ако улучиш себе си, ще падна аз".
И на парчета ще се пръснат по земята
частиците от общото ни минало.
Смъртта на огледалото( разказват)
вещаела без обич сто години... -
Съгласна съм с Мария. Да се приемат съвети е разумно, а умението да се отсяват добрите съвети е въпрос на интелект. Никой не е съвършен, нали
-
Резонно е предложението на Мария. Трябва да е в петостъпен ямб цялото.
-
Без да взимам страна и казано от сърце и по човешки, оригиналният вариант ми харесва повече.
Не, че има значение мнението ми, но реших да го споделя 😊😊😊 -
На мен ми харесва в този вариант, защото има смисъл, лирическата е част от него, ако улучи огледалото, руши част от себе си, а именно нея!
Те са една цялост, взаимност!
Прости ми, че анализирах, но за мен този вариант, финал много ми хареса, още с първи прочит!
А глухарчето е символ на обреченост взаимност, символ е и на отлитане, което винаги се връща под общата съвкупност!
А свещта е святата цялост!
Чете се още Взаимна цялост-Глухарчето, което беше свещ! -
Никой не може да ме обвини в лицемерие или куртоазия! Хората, които ме познават, знаят, че рядко приемам съвети и много такива съм отказала, но пък неприемането на съвети и отричането на истината биха ме пратили в една друга грозна крайност, която не търпя-Егоманията... Продължавам да бъда, което съм, защото с годините установих, че не ми е важно да се харесам на другите, а на себе си и пиша за кеф! И когато предложеното нещо не по груб начин, а приятелски и без налагане, наистна хареса на Мен повече... Да, приемам! Много мразя върнатите жестове, четенето заради нещо си и лицемерието. Аз чета когато имам време, реагирам спонтанно и когато пиша е пак така. Тънките линии и задните сметки не са ми по вкуса... Лека вечер!
-
Райна,ако приемаш съвети от куртоазия: талантлива си,не се себеунижавай, защото е наивно!
От лицемерие никога не се надявай! -
Да, Мари... Пак обмислих-първата редакция ще направя дословно по предложението ти, а втората близо до твоето с - улучиш ли се, мъртвата съм аз
Защото при първа падам ми се вмъква смисълът, че и той ще падне, а в представите ми той не пада... Падам само аз.
Пак ти благодаря за идеята. Знаеш, че работя спонтанно върху идеите си и ме е страх да не изпусна вдъхновението в обмисляния, но да... Защо да не е по-изпипан ритъмът?! Изпращам ти светулка от моите и знам, че ще я водиш!
Редакцията ще направя утре! -
Още с заглавието ми стана любимо!
Много красива и наситена поезия!
С толкова забиващи се и кънтящи метафори!
Браво Райне! -
Ехее, Мари, зарадва ме много! Благодаря ти! На всички желая позитивизъм!
-
Много ми хареса, Райне! Написано с ефирната нежност на глухарче!
Ако позволиш, имам само две дребни забележки за корекция на ритъма, който се е поразклатил малко.
Предлагам четвъртия стих отдолу нагоре да стане: И потно е от страстите стъклото,
а последния: улучиш ли се - първа падам аз. Това - най-приятелски, разбира се.
Прегръщам те с обич! -
Браво, Райна!
Сълзата няма нищо да удави,
ще бъде огледало без вина,
защото с теб успяхме да забравим
с какво сме се ранили и кога. -
Много е красиво! „...и тихичко в кръвта ми пуска котва най-скъпата ти нежност досега.. В гърдите бие пулса като нота. На връхчето на приливна вълна сърфира радостта ми от живота.„- рисуваш с думи картини, които събуждат въображението ми! Поздравления!
-
Райна, защо докато се самонараняваш,наказваш огледално и други да изживяват болката ти? Мисля,че хладнокръвно успяваш да ни приобщиш и съпричастно те приемаме като поредната доза лиричен порив!
Поздравления! -
Много е хубаво! Поздравления!
-
Чудесно е, Райна!
Поздравявам те! -
Е, тук отнасяш!
Какво мога да кажа?
Силна любовна лирика с финал, който разбива огледалата!
Аплодисменти! -
Дай, Боже всекиму! Търпение (на мене двойна доза, ако може!), мъдрост и любов. Има ли ги, няма невъзможни неща. Разфилософства ме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
