Не знам дали изобщо те познавах

или пък просто съм си те измисляла.

Като влюбен хлапак те оправдавах,

и спорех с ослепяващата истина.

Обичах те... Но някога преди.

И вътре в  тебе търсех хубостта.

Или ужасно ти се промени,

или аз съм живяла в слепота.

Сега съм като мъничка прашинка,

която води с фактите войни.

Глупаче си, глупаче, мила Линка,

и никой няма да те промени!

Сега седни под някое дърво

и стига си прелиствала назад!

Че ужким  „Всяко зло е за добро”,

животът е безкраен  кръговрат...

Какво като до лудост те боли

и сякаш си обрулена череша?

Приятелството вече се дели

на истинско, и... списък с интереси.

Глупаче си, глупаче мила, Линка!

На нямото дърво го издълбай.

Пусни да излети и таз калинка...

Приятелството също има край.

Павлина Соколова