19 jun 2014, 10:30

Глупаче си, глупаче, мила Линка! 

  Poesía
472 0 1

 

Не знам дали изобщо те познавах

или пък просто съм си те измисляла.

Като влюбен хлапак те оправдавах,

и спорех с ослепяващата истина.

Обичах те... Но някога преди.

И вътре в  тебе търсех хубостта.

Или ужасно ти се промени,

или аз съм живяла в слепота.

Сега съм като мъничка прашинка,

която води с фактите войни.

Глупаче си, глупаче, мила Линка,

и никой няма да те промени!

Сега седни под някое дърво

и стига си прелиствала назад!

Че ужким  „Всяко зло е за добро”,

животът е безкраен  кръговрат...

Какво като до лудост те боли

и сякаш си обрулена череша?

Приятелството вече се дели

на истинско, и... списък с интереси.

Глупаче си, глупаче мила, Линка!

На нямото дърво го издълбай.

Пусни да излети и таз калинка...

Приятелството също има край.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Неискрените приятелства дълбаят сърцата, няма нужда да ги дълбаем и на дърво. Но без тях трудно бихме могли да оценим истинските.
    Хареса ми. Поздрави, Павлина!
Propuestas
: ??:??