Глупак наричаха ме, просяк и невежа
Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа.
За себе си ни дума ласкава не чух,
Глупак наричаха ме, просяк и невежа.
И всеки изгрев нов посрещах вечно сам,
не ме попита никой колко е боляло,
над листа нощем стих от восъчни сълзи,
да капе. Вън мъглата гъста да пълзи...
Щом съмне, да издигам морното си тяло,
душата, като хляб оброчен да раздам.
Сърцето си да кърпя – пак и отначало.
Обръгнах вече на живот немилостив,
и зная тежък кръст и с лекота се носи,
когато си приел, че туй е твоя път,
а вярата и любовта до теб вървят
и с тях денят ти грее нов и по-красив,
и мъдростта ти ражда думи – среброкоси.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ме зарадваха вашите коментари! Безжичен сигурно точно такава постройка няма, но така се "изля". Благодаря!
Красе, Красе... Ха, дано, ама надали... -
Много силно, точно и вярно! Браво,Надежда! "... зная тежък кръст и с лекота се носи,
когато си приел, че туй е твоя път,
а вярата и любовта до теб вървят ..." -
Много интересно като постройка - две септими и една средна сикстина (секстина). Но още по-интересно като съдържание: Философия на изстраданото преживяване. Или по- купешки и претенциозно (не ми е любимата формулировка, но може би така съм по-ясен какво мисля за това прекрасно, философско стихотворение) - екзистенциалното в съзнанието на истинския човек. Съзнавам, че това е доста формалистичен подход. Но комуто се искат емоции, просто да прочете много пъти това бижу!
-
"Сърцето си да кърпя – пак и отначало...
и зная тежък кръст и с лекота се носи"
За мен се отнася.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в крилете вятър и в душата ми стремежа,"
Божи дар е, Наде! И талантът ти е от него!