anvedi (Ани Виделова)
69 226
23.03.2012 г., 11:30 ч.

Глътка въздух 

  Поезия » Друга
1013 0 3

 

 

Глътка въздух

 

Уморена съм, уморена...

Но едва ли някой ще чуе.

Днес решавам стари проблеми,

нови идват, вече се чудя -

 

как да смогна в краткото време,

да напрегна крехките плещи,

та товар по-тежък да взема...

А сърцето тупа зловещо...

 

Отънели, сприхави нерви

се опъват, с риск да се скъсат,

но ме пазят - сигурни, верни,

те са щит безгрешен във сблъсък.

 

И по път с надежда ме водят -

щом усещам, знам, ще живея,

имам сили, още ще ходя,

глътка въздух стига и пея.

© Ани Виделова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за съпричастието и добрата оценка! Спокойна нощ ви желая.
  • Един стих, посветен на делника, близък до всеки. Без сложни модели е създадено напрежение в изказа, недоизказаност, свързана с навлизането в релсите на бита. Покрусата на чувствата, упадъка на вътрешните състояние е уравновесен с оптимистичния - напук на всичко - финал. Една балансирана творба, успех за поетесата. Поздрав!
  • Хубав стих!Поздравления, Ани!
Предложения
: ??:??