Гнетът жесток на думите затворени,

на неизречените ми слова,

на неродените истории,

на нéмощните ми крила...

Аз толкоз дълго чаках да летя,

а думите умираха у мене.

Отровни спомени, като скала,

затрупаха несътворените вселени.

Загинаха недорисувани платна,

угаснаха непламнали звезди...

Но вече няма сила на света,

която да възпре душата,

устремена към промени.

Зад облаците греят небеса.

Аз вече имам сили да летя,

злата магия няма власт над мене.

Погубените някога мечти

възкръсват, силни са крилете,

събудена - угасналата жар.

Пазете се - горещата комета

помита жалките, прогнили правила.

Открит е пътят, ведро е небето.

В простора се издигам пъстроцветна.

Далече долу стели се скръбта.