Мирослава.1
37 резултата
Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...
412
Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...
539
2
Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...
724
3
8
Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
625
1
3
Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...
534
2
Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...
827
3
10
Непонятно кога се разлисти небето
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват ...
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват ...
1116
5
7
Все още пазя блясъка в очите,
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...
849
4
6
В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...
655
1
3
Ято птици – и вятър.
И безкрайно небе.
Шепа есенно злато.
Носталгичен рефрен.
Вечер в синя спирала. ...
И безкрайно небе.
Шепа есенно злато.
Носталгичен рефрен.
Вечер в синя спирала. ...
556
3
Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
592
4
4
В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...
585
1
4
Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...
617
1
2
Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...
1562
9
22
Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи ...
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи ...
636
1
5
Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
1476
4
8
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
1044
1
4
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
1433
5
11
Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава, ...
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава, ...
873
2
3
Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...
575
Върху жаравата златееща на дните
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни ...
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни ...
707
1
8
Звънът лиричен на звездите
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато ...
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато ...
700
1
Чакам твоите пръсти, Любов,
да ме изваят - нова и невинна.
Очите ти да ме пресътворят
и твоето сърце да ме роди
по-чиста, по-желана, ...
да ме изваят - нова и невинна.
Очите ти да ме пресътворят
и твоето сърце да ме роди
по-чиста, по-желана, ...
613
2
Открита като длан,
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи ...
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи ...
606
1
Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...
657
2
Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
556
Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...
681
3
Живеем трудно. Ориста си
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига ...
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига ...
558
1
"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...
694
1
5
Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...
623
4
Привечерна, смущаваща, ласкава,
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...
672
1
4
Есента ми намигна с око на врабец.
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи ...
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи ...
615
2
Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...
587
2
Гнетът жесток на думите затворени,
на неизречените ми слова,
на неродените истории,
на нéмощните ми крила...
Аз толкоз дълго чаках да летя, ...
на неизречените ми слова,
на неродените истории,
на нéмощните ми крила...
Аз толкоз дълго чаках да летя, ...
635
С душа, сломена от копнеж,
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов. ...
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов. ...
1175
1
Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...
980
* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете, ...
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете, ...
897
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
